- Г-н Димов, вие единствен от старото ръководство на ДСБ открито застанахте срещу лидера Иван Костов на последната конференция. Защо?
     - Нека да кажа много ясно - аз не съм застанал срещу Иван Костов. Поисках нова перспектива пред ДСБ, пред десницата, пред държавата. Дефиниране на проблемите и на политика, която предлага модерните решения. Ако една партия е лидерска, хоризонтът й е този на лидера. Ако не иска да е така, тя работи с друга тактика и стратегия. Разкъсването между това дали ДСБ е гражданска или лидерска партия, ни доведе до ситуация, в която избирателите ни показаха червен картон. Имаме зад гърба си 4 поредни избора и 4 загуби. Това по безапелационен и болезнен начин говори за необходимост от промяна.

      Ето как човек от доскорощното ръководство на ДСБ оцвенява ситуацията в собстеваната си партия. Дано има повече такива мислещи хора в ДСБ. Тогава може и да се случи така желаното от всички ни дясно обединение. Дано и Костов като Петър Стоянов, някога се сети че трябва да поеме политическата си отговорност и постъпи достойно, като отстъпи мястото си на ново лице, необременено от лични войни с другите десни лидери и партии. Лице което не е учствало в разцеплението на десницата. Както пееше Богдана Карадочева в една своя песен: "Дано, дано, дано...". Ама едва ли. Положението в ДСБ май е "Кучетата лаят, а кервана си върви!". Все същия "керван" начело неизменно с "Командира".